Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно и здравословно с Мария Нориега

Дължа огромни благодарности на Мария Нориега. С нейната книга „Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно и здравословно!” открих не просто метода, по който да захраня дъщеря си. Открих свободата цялото семейство да се наслади на процеса и да го превърнем в едно страхотно изживяване.

Затова се радвам и че Мария се съгласи на това интервю, за да поговорим за всички ползи от ЗВБ, за страховете на родителите в този нов етап от живота на децата им и на какво се дължат.

Истината е, че това изобщо не е нов метод, а напротив – добре забравен стар. Така че не говорим за откриване на топлата вода, за революция и експерименти с децата ни.

Със своята книга Мария прави прехода към твърда храна изключително логичен и лесен. В нея са събрани личният ѝ опит на майка на близнаци и журналистическият нюх за търсене на отговори. 

Отговори реших да потърся и аз, а тя беше готова да ги сподели и да предаде опита си.

Как би обяснила накратко ЗВБ на родителите, които никога не са чували за него?

За щастие все повече родители в България вече знаят какво се крие зад трите букви ЗВБ – захранване, водено от бебето. И както подсказва самото име,

това е вид захранване, при което още от самото начало на бебето се предлагат подходящи парченца храна, с които то се храни самостоятелно т.е. хваща ги, поднася ги към устата си, отхапва, дъвче с венците и преглъща. И решава какво да опита и колко да изяде.

Казано така, може би звучи почти нереалистично, но на 6-месечна възраст при бебетата са налице уменията за самостоятелно хранене и те са в състояние да се справят чудесно с тази задача, ако им се даде възможност. Tочно в тези последни думи се крие и другата същност на ЗВБ – да дадем възможност на децата си да развият своя потенциал, да имат избор в храненето и от най-ранна възраст да бъдат по-самостоятелни и уверени. Може да се каже, че захранване, водено от бебето не е само хранене, а и един по-различен метод на възпитание и отношение към децата ни.

Как ти самата откри този метод и с какво те спечели?

Моите две дъщери, които в момента са на 13 години, са родени в Холандия и този метод за захранване ми беше предложен като идея от детската консултация. По това време все още нямаше много информация, но в най-големия сайт за кърменето в Холандия на детския диетолог Стефан Клейнчес, имаше клипчета, които показваха как едно 6-месечно бебе започва захранването по този начин и прогреса му в храненето. За мен те бяха достатъчни, още повече, че ми предстоеше захранване на близнаци! Изведнъж всичко ми се стори много по-естествено и по-лесно, а таткото също подкрепи идеята почти веднага. 

Мисля, че и за повечето родители, най-лесният начин да разберат какво е ЗВБ е да видят клипчета с хранещи се по метода бебета. Вече има много такива, които могат да ви дадат яснота и увереност.

Първи срещи с твърдата храна на близначките за Мария Нориега/ Кредит: Личен архив

Ти си автор на книгата „Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно!”. Първият ми въпрос тук е свързан с  написването на самата книга – кога разбра, че пазарът се нуждае от тази книга и как се възприе тя?

Всъщност не аз потърсих пазар, а той намери мен. Още когато захранвах дъщеричките си започнах да споделям за този метод с български майки, по това време във форумите. В интерес на истината с времето забелязвах, че има нужда от някакво по-подробно и по-пълно четиво за метода и на български, но така и не се заемах по-сериозно с тази задача. Един ден с мен се свърза Борислава Люцканова от издателство „Вдъхновения“, която беше опитала метода със своите деца и ми предложи да напиша книга, която да издадат. Често си мисля как тази книга е поредно доказателство за това колко сила и възможности има в подкрепата от майки за майки. Тя не е само моя заслуга, а и на всички момичета и момчета, които през годините са избрали ЗВБ за децата си и после са решили да споделят опита си и с други родители. В този смисъл мисля, че книгата беше и си остава нещо специално не само за нашия пазар, но и за хората, за които беше написана. 

Защо избра да включиш в заглавието трите определения – лесно, съвременно и здравословно?

Заглавието май е едно от най-трудните неща за решаване! Самият термин „захранване, водено от бебето“ сякаш звучи малко тромаво на български и ми се искаше в противовес да има нещо кратко, ясно и насърчаващо, което да го описва – лесно, съвременно, здравословно! 

Всички отговори на въпросите за ЗВБ можеш да откриеш в книгата на Мария Нориега

Живяла си на много места по света, сега в Испания, какви са наблюденията ти, свързани със захранването в различните държави и как ги сравняваш с България?

Храненето е винаги част от културата и отразява в себе си дори светоусещането на една нация. И няма как това да не важи и за захранването. Даже храните, които се предлагат, се променят с географската ширина. Би било много дълго да опиша особеностите на всички държави, за които имам някакви наблюдения и затова ще направя едно малко обобщение за някои основни разлики, които виждам между страните с по-„северна“ и по-„южняшка“ култура, в които бих включила и България. У „нас“ сме много по-склонни постоянно да треперим над децата и да ги обгрижваме по всякакъв начин, изхождайки по-скоро от личните си възгледи и представи и понякога не чак толкова от реалните им нужди – „Хапни още малко!“, „Да не си гладен?“, „Да не настинеш!“, „Да не се удариш!“… 

Това са само една малка част от постоянните ни настоявания и притеснения като родители, с които обграждаме и отглеждаме едно дете. И не казвам, че на Север се грижат по-малко за децата си, но по-скоро им дават повече свобода и поле за личностно развитие и собствен избор.

Кредит: Freepik

Което не значи, че ние грешим, а те са непременно прави. Просто в Холандия никога не съм видяла майка да преследва детето си с лъжицата храна по плажа и да го моли да хапне, въпреки нежеланието му.
Конкретно в България, често от роднини, познати и дори от професионалисти, родителите получават съвети за храненето на бебето и кърмачето, които са остарели и не са съобразени с най-съвременните препоръки. Това допълнително ги обърква и ги прави несигурни в изборите им, а в следствие и много по-притеснени и неуверени за всичко.  

Много педиатри изобщо не са наясно какво е ЗВБ, аз самата се сблъсках с незнанието на първия педиатър на дъщеря ми. Много майки дори не търсят информация, а вярват сляпо на лекарите, на предписанията им за пюрета, а понякога дори и за захранване след 4-месечна възраст. На какво се дължи това закостеняло мислене според теб? Ти самата срещна ли някаква съпротива, когато избра този метод? И колко важна всъщност е подкрепата на околните, когато настъпи моментът на захранване?

Ще започна малко отзад-напред. Ние също сме новородени родители с раждането на бебето. Трябва да се научим на толкова много неща и ни е необходимо да се чувстваме подкрепени в изборите си, за да се доверим малко повече и на интуицията си или на собствените си разбирания. За мен донякъде беше лесно, защото бях на чуждо място – от една страна нямаше близки и познати, които да ми влияят. От друга, получавах подкрепа и дори бях насърчавана за определени избори. Но това не винаги е така и не само в България. Дори в световен план, в едно не чак толкова далечно минало, са били някак ненужно медикализирани раждането, кърменето, захранването. Наложило се е схващането, че непременно трябва да се намесим и да контролираме тези процеси, които дотогава са протичали някак по-естествено. Подчинили сме ги на правила, които не винаги са се оказали най-успешните. Дори на търговски интереси.

Ако се върнем назад ще открием, че пюретата и ранното захранване се налагат след навлизането на изкуствените млека за кърмачета, които в началото са били с крайно ниски хранителни стойности. Това е наложило ранното захранване, което пък е можело да стане само с други полутечни храни. И понеже се е случвало прекалено рано, са били нужни тези строги схеми за въвеждане на храните и внимателен контрол. 


С това не искам в никакъв случай да отричам ползите от напредъка на медицината. Но в същото време дори тя в последните десетилетия прави малка крачка назад към природата. Връщаме се към едно по-немедикализирано раждане, кърмене, което не е подчинено на строг график, захранване, което не следва стриктни схеми, защото започва по-късно, съобразно развитието на бебето. Естествено е нужно време, за да достигнат тези нови схващания навсякъде и до всички. Но дори в България вече има все повече лекари и педиатри, които са в крак със съвременните препоръки и разбирания. И за щастие разполагаме и с много повече информация от преди. Но, както всеки процес, и този изисква време и усилия и от двете страни. 

Защо процесът на захранване е толкова плашещ за младите родители?

Може би защото е първият важен етап от порастването на нашето бебе – то вече няма да е сукалче, а ще започне постепенно да се храни като „голям човек“. И с наближаването на този важен преход изведнъж се оказваме в една джунгла от информация и противоречиви съвети, в която те дебнат едни такива страшни неща като глутен, яйце, месо, алергени, цяла армия от плодове и зеленчуци… Вашето бебе, което досега кротко се е хранило с млякото си, изведнъж трябва да се изправи срещу всичките тези заплахи, а вие се чувствате длъжни да му помогнете и да го предпазите. Започвате да градите около него един вид „защитни стени“ – схеми, грамажи, графици.
А нещата всъщност са много по-лесни и прости. На 6-месечна възраст храносмилателната система на едно бебе е вече достатъчно съзряла и за други храни.

Съвременните препоръки и проучвания сочат, че ако няма фамилна обремененост с алергии, при едно здраво бебе няма нужда от специален ред или схеми на въвеждане, няма нужда от стрес. И фокусът е насочен към това не какво и кога да дадем, а какво трябва наистина да избягваме.

А тези неща са съвсем малко – храни, които крият риск от задавяне, сол, мед и прясно краве мляко като напитка преди 1-годишна възраст. Пълнозърнести продукти в началото. Да отложим сокчетата, подсладените напитки и захарта. И изведнъж нещата не изглеждат толкова плашещо, нали?

Не малко родители избират да заложат на пюрета, дори да знаят за ЗВБ? С какво ги стряска, според теб? 

Почти винаги първото и най-голямо притеснение е, че бебето ще се задави, ако храната му е на парченца. Страхът от това, че то няма да се справи и не е в състояние да се храни само по безопасен за него начин. В същото време бебетата се раждат със защитни механизми, които ги предпазват именно от задавяне – те имат силно изразен рефлекс за гадене, който не позволява парченца храна да попаднат по-назад в устната им кухина, на по-ранен етап дори избутват с езиче всичко, което се опитваме да поставим в устата им. Като второ поред притеснение бих посочила цапането, което обаче така или иначе ще се случи някога при преминаване към самостоятелно хранене.
Но зад тези притеснения, които са като връх на айсберга, който виждаме на повърхността, всъщност се крият и много други. Най-вече нашите страхове като родители, желанието ни все пак да държим нещата в свои ръце, цялата тази свобода, която е и отговорност, несигурността дали да заложим на нещо ново или да изберем традиционното и сякаш по-сигурно и изпитано, мнението на околните.

Преценката е изцяло наша, няма само един правилен или неправилен подход, общовалиден за всички. Важното е да се чувстваме спокойни и уверени в изборите си и да ги следваме. 

Какви са дългосрочните ползи от ЗВБ за децата, захранени по този метод?

Има проучвания, които сочат, че в дългосрочен план бебетата, захранени по метода, развиват по-здравословни хранителни навици и е по-малко вероятно да страдат от наднормено тегло като възрастни. Те са и по-склонни да опитват повече и по-разнообразни храни. Самостоятелното хранене стимулира също така тяхната фина моторика и те се научават сравнително рано да боравят и с прибори. Възможността да изучават храните и дори да се цапат им помага да развиват естественото си любопитство и да събират информация – умение, което им е полезно и в бъдеще при ученето и запомнянето на нови думи. С дъвченето се развива и оралната моторика, която ще е важна при проговарянето.
Но може би най-голямата полза за децата ни е в това, че храненето, което ще е важна и неизменна част от целия им живот, ще се възприема като положителен и удовлетворяващ процес, в който те са имали възможност да участват пълноценно и равноправно още от самото начало.

Любовта към храната се възпитава от най-ранна възраст / Кредит: Freepik

Освен в книгата ти, можем да открием и разкази за личния ти опит в твоя блог, но и във фейсбук групата, която създаваш и в която днес има над 18 000 души! Това е една истинска общност, събрана около общата идея за ЗВБ, събрана от теб. Ти я поддържаш много активно и винаги си готова да помогнеш със съвет и личен опит. Как виждаш ефекта от тази група върху младите родители, които членуват в нея, какво им дава? И защо ти самата я създаде и продължаваш да си активна в нея?

Вероятно ненапразно голямата ми и сбъдната мечта беше да стана журналист – за да информирам! Винаги съм възприемала идеята за ЗВБ като нещо полезно, което трябва да споделя и да бъде достъпно за колкото се може повече хора. Нещо като програмите оупън сорс. Затова направих блога, затова продължавам да пиша и да помагам винаги, когато мога. Още повече, че аз самата получих много подобна помощ, когато бях в началото на моя път в майчинството. Надявам се, че и групата, която е вече е наистина многобройна, учи членуващите в нея най-вече на толерантност и взаимопомощ и това ще бъде предадено нататък. Мисля, че се получава!

Ти си майка на близначки. Но, предполагам, всяка една от тях има своите вкусови предпочитания, които е показала от съвсем малка. Какви трудности срещна със захранването на близнаци и как изобщо изглежда то?

Не мога да кажа, че съм срещала някакви специфични трудности при захранването, май пубертетът е по-голямо изпитание! При отглеждането на близнаци, освен чисто физическото усилие, може би най-трудната част е да се съобразиш с тяхната индивидуалност и да я насърчиш. Защото разбираш колко са различни още от движенията им в утробата! Наистина дъщерите ми са имали различни вкусове и предпочитания, както при всички деца те са се и променяли с времето. Но мисля, че ЗВБ се оказа много улесняващо именно в тази ситуация, защото им даваше право на избор. И най-вече позволи на всички ни да се храним по-спокойно и без излишна умора от наша страна.

Мария Нориега заедно с двете си дъщери / Кредит: Личен архив

Какво би казала на майките, които са в трепетно очакване именно на този така важен период за цялото семейство – захранването? Какъв съвет би им дала? Или окуражаващи думи?

Както вече споменах, захранването е първата стъпка в порастването на вашето бебе. Ще последват много нови и неизвестното винаги ще ни плаши, докато не се срещнем наистина с него и не разберем, че страховете ни са винаги по-големи от реалността. Вярвайте в себе си и в децата си. Предстои ви едно прекрасно пътешествие заедно!


А за моментите, в които ви е трудно, ще споделя любимата си „мантра“ в родителството, която имам дори гравирана на гривничка – „И това ще мине!“. 

Мария Станчева
Професионалният опит на журналист и личният опит на майка на двегодишна дъщеря превърнаха този сайт в мой нов „дом”. Обичам да откривам света, различните гледни точки, вълнуващи истории, да търся своята истина и да я споделям. Ще се радвам заедно да изградим една общност, в която всички да се чувстваме в свои води.

Полезни статии от които може бе се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии

За или против масажа по време на бременност?

През първите пет месеца от бременността ми така и не стигнах до масажното студио. Сблъсках се с широко разпространеното мнение, че през...

Оглупяваме ли по време на бременността?

Бременността е моята малка черна дупка, в която потъват знайни и незнайни планове, представи и очаквания. На физическо ниво ме изненадва с...

Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно и здравословно с Мария Нориега

Дължа огромни благодарности на Мария Нориега. С нейната книга „Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно и здравословно!” открих не просто метода,...

Какви са правата ми по време на майчинство?

Вече си се зарадвала на двете чертички върху теста за бременност. Посетила си личния си гинеколог и той е потвърдил, че всичко...

Да отгледаш близнаци: 10 начина да улесниш ежедневието си

Когато новината за моята бременност, не с едно, а с две бебета, се разнася в близкия ми и не толкова близък приятелски...