Натали Пашева – как любовта я отведе в Германия и какво е да създадеш семейство там

Предполагам, че и ти имаш приятелки или познати, избрали да живеят и отглеждат децата си в чужбина. Причините за тези решения са разнообразни, но когато човек е щастлив с избора си – тогава историята му си заслужава да бъде разказана.

Натали Пашeва е един от хората, които, без колебание, решават да последват любовта зад граница. Нейната я отвежда в Германия, където с любимия мъж създават семейство и са горди родители на малкия Тео. 

Но освен майка и съпруга, Натали е и журналист, професия, която успешно продължава да практикува извън страната. Може би я познаваш от новините на bTV, където се включва с жива връзка от Германия.

С нея си поговорихме за живота на младата майка в чужбина. Лесно ли се отглежда малко дете без бабите да са на помощ, как се балансира между кариерата и живота вкъщи и защо е важно да ценим и изживяваме пълноценно всеки момент с детето си – ето нейната история.

Здравей, Натали! Много ти благодаря, че се съгласи и успя да отделиш време да си поговорим! Би ли се представила с няколко думи?

Здравей на теб и на всички читатели! Казвам се Натали Пашева, журналист, съпруга и майка, много щастлива и с чудесно семейство.

В момента те намирам в Германия, където замина „по любов“. Трудно ли беше решението за теб да последваш любимия мъж в чужбина?

Не бих определила решението като трудно, защото в Германия ме доведе може би най-прекрасната причина! Заминах с огромно желание и до днес се чувствам много добре тук.

Натали Пашева
Кредит: Личен архив на Натали

Преди да заминеш си се занимавала с журналистика в България. Това е професия, която, лично аз, определям като призвание, което човек носи със себе си, където и да отиде. При теб как се развиха нещата?

За мое голямо щастие не ми се наложи да се разделя с работата си, просто я преместих малко по на север. Занимавам се с журналистика и в Германия и смятам, че определено това е моето нещо, защото не го усещам като работа. По-скоро е едно от нещата, които осмислят дните ми. 

Щастливи родители сте на малко момче. Разкажи ни за приключението „родител в чужбина“?

Мисля, че много точно го определяш, защото да си родител си е истинско приключение, независимо къде се намираш по света. Просто всяко място има своите специфики.

Може би едно от нещата, които веднага изплува в главите на хората, когато чуят, че сте млади родители в чужбина е – „какво правите без бабите”?

Да, това наистина е едно от най-големите предизвикателства, признавам. Защото и двете ни баби – моята майка и майката на съпруга ми, ни помагат ужасно много, когато дойдат на гости. И то не само с детето, ами и в домакинството. Само няколко часа след пристигането им ние усещаме, че те са тук! Подкрепата им е не само морална, за което им благодарим безкрайно!

От друга страна, обаче, ние оценяваме страшно много времето, което имаме с нашия син.

Защото, както всяка връзка, и тази между родител-дете, майка-дете в частност, се изгражда във времето, според мен, само от двама.

Затова аз съм благодарна и за всички мигове, които имам насаме със сина си. Защото смятам, че именно това е времето, когато ние намираме път един към друг.

Какви бяха очакванията ти за живота в чужбина и създаването на семейство извън пределите на България? Разминаха ли се с реалността? 

Не бих казала, че са се разминали, защото по начало аз нямах очаквания. Старая се да не се настройвам предварително за неща, които не познавам или никога не съм правила. 

Е, винаги има моменти, в които наистина си казваш – аз очаквах това да се случи по друг начин. Спомням си една история, случи се малко преди да се роди синът ми. В Германия е малко по-различно, защото повечето бащи присъстват на раждането на децата си, за разлика от България, където тази тема все още е табу. Мисля, че това се дължи от една страна на факта, че много бащи просто не искат, а от друга страна самите майки не смятат, че мястото на мъжете им е в родилната зала. 

Това, разбира се, е личен избор. При мен се случи така, че моят съпруг присъства на раждането. И си спомням, че след като изтекоха водите ми, стояхме двамата в стаята и си говорехме за това как бихме поздравили сина ни, когато вече е с нас, физически. Репетирахме първите думи, които ще му кажем. Раждането обаче се случи при мен изключително бързо, за около два часа. А когато вече държах малкия Тео в ръце си спомням, че първите думи на съпруга ми не бяха тези, които обсъждахме, а нещо като „A, ти колко бързо се появи!“. И днес се смеем на тази ситуация!

Кредит: Личен архив на Натали

Пред какви трудности се изправи по време на бременността и на самото раждане? 

За щастие, аз нямах много тежка бременност. Спомням си единствено, че между втория и петия месец имах голям проблем с повръщането – повръщах между 10 и 12 пъти на ден, което е много. Налагаше се е и да лежа в болница, чувствах се отпаднала. А това оказваше влияние върху настроенията ми, в комуникацията със съпруга ми. Но той прояви огромно разбиране и заедно минахме през това. Самото раждане при нас, както споменах, се случи изключително лесно, с много малко болка, по-скоро е изключение, а не пример. 

А как изглеждат днес вашите „борби”?

Трудностите, пред които сме изправени сега, са свързани с ежедневието ни, разбира се. Например, когато и двамата сме уморени, а детето е в лошо настроение и иска, да кажем нещо, което ние не можем да разберем какво е точно… Но минаваме и през тези моменти, защото в крайна сметка те са част от развитието на Тео.

Трудно ли е да си работеща майка, как успяваш да съчетаеш кариерата и грижите за малкия?

За мен е много важно как самият ти приемаш различните ситуации в главата си. Аз не съм единствената работеща майка с малко дете вкъщи. Затова го приемам като лукс – все едно имам още едно ежедневие в работата, освен това вкъщи. Затова и възприемам всеки един момент със сина ми като подарък, който никога няма да се повтори. Защото децата растат ужасно бързо и фазите, през които преминават се променят за дни, научих това само за две години и половина. 

 опитвам да се насладя на всеки един момент. И в работните ангажименти, и в предизвикателствата, които ми предлага ежедневието вкъщи с детето. 

Имало ли е моменти, в които си казваш „Ох, не издържам вече!”?

Аз се опитвам по-скоро да се наслаждавам на всеки момент. Защото сам по себе си той е уникален и никога няма да се повтори. И след време по-скоро си мисля, че ще си кажа нещо като „Е, кое пък беше чак толкова сложното на това или онова…”.

Всичко е въпрос на лична нагласа!

Кои неща от българската култура би искала да предадеш на детето си и кои по-скоро предпочиташ да взаимства от немската?

Мисля, че ще ми е по-лесно да отговоря на втората част от въпроса ти просто, защото аз възприемам българската култура като даденост. И двамата със съпруга ми сме българи, вкъщи се говори само на български. Затова и не мисля, че нашият дом се различава особено от един обикновен български дом. Е, като изключим, че е разположен на 2000 километра на северозапад, нищо не е по-различно. Аз възприемам българската си култура като нещо от мен, нещо, което подсъзнателно предавам на моето дете.

Това, което бих желала да вземе от германците, което мен ме е впечатлявало в годините, е начинът им на комуникация. Всичко е пределно ясно, поставят се бариери, независимо дали говорим за личния, или за професионалния свят. Нещо, което смятам, че е много важно. При тях много ми допада и уважението, което влагат във всичко, което правят. Независимо за какви незначителни действия говорим, те ги вършат не просто защото така трябва, ами влагат мисъл и уважение. А това, разбира се, получават и те насреща.

Натали с малкия Тео
Кредит: Личен архив на Натали

Какво би посъветвала всяка жена, която е млада майка в чужбина, далеч от семейството и приятелите си?

Много е трудно да се даде общовалиден съвет, защото всяка жена, майка, е индивидуална за себе си, различен характер.

Ако имам право да кажа нещо, на базата на моя опит, което ми е помогнало – просто да се отпусне и да се наслаждава на мига!

Как преминава един ваш ден – почивен, да речем?

Минава в ритъма на детето! Това е едно от нещата, които се е променило за нас – не спим до късно дори в почивен ден, ставаме рано, излизаме навън, пием кафето си на детската площадка. След това, докато той спи, всеки от нас върши по нещо за себе си или свързано със задачите по къщата.

Какво би ни пожелала?

Смятам, че всяко интервю, статия, дори кратка дописка с герои-деца, е в правилната посока! Защото това са положителните герои в нашето ежедневие, те са тези, които носят най-много смисъл. 

Създаването на вашия сайт е една малка победа на смисъла, за мен! Радвам се, че ви има, ще ви чета с удоволствие и ви пожелавам много успех!

Гергана Златкова
Аз съм журналист по образование, пътешественик, блогър и кулинарен ентусиаст по призвание! Покрай приятелките ми с малки деца се запалих по темата за бременността в желанието си да съм им полезна и от помощ, а всичко научено ще се радвам да споделя и с вас!

Полезни статии от които може бе се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии

За или против масажа по време на бременност?

През първите пет месеца от бременността ми така и не стигнах до масажното студио. Сблъсках се с широко разпространеното мнение, че през...

Оглупяваме ли по време на бременността?

Бременността е моята малка черна дупка, в която потъват знайни и незнайни планове, представи и очаквания. На физическо ниво ме изненадва с...

Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно и здравословно с Мария Нориега

Дължа огромни благодарности на Мария Нориега. С нейната книга „Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно и здравословно!” открих не просто метода,...

Какви са правата ми по време на майчинство?

Вече си се зарадвала на двете чертички върху теста за бременност. Посетила си личния си гинеколог и той е потвърдил, че всичко...

Да отгледаш близнаци: 10 начина да улесниш ежедневието си

Когато новината за моята бременност, не с едно, а с две бебета, се разнася в близкия ми и не толкова близък приятелски...